НАЧАЛОТО

     Нека се представя :) Казвам се Калина и съм различна. Разбрах го в ранното си детство - някъде около 7 - 8 годишна вече се възхищавах от красотата на дантелите и нежността на найлоновите чорапи повече, отколкото от нормалните за момче на тази възраст неща. Не мина много време и се осмелих да прекрача границата и да започна да обувам мамините чорапи, изпитвайки непознато и странно но приятно усещане, съпроводено от гнетящо чувство за вина. Ставах все по-смела и натрупвах опит в изкуството да се "фръцкам" пред огледалото, опитвах рокли, обувки и всичко което можех. Негодувах, че всичко ми е толкова голямо и не ми стои така добре както бих искала, но не спирах. Огънят се разгаряше и ме завладяваше, вече не можех да спра. И не исках! Преломът настъпи, когато започнаха да разрушават част от къщите в квартала за да строят блокове. Мотаейки се из изоставените им тавани и мазета се натъквах на купища изоставени неща, сред които откривах истински съкровища! Блузи, поли, рокли, разкошно бельо - разглеждах с удоволствие и критично подбирах, сякаш бях в магазин. Вече имах мои и само мои дрехи, само мои чорапи, само мои дантелени бикини! Пазех ги в мазето на къщата ни и всеки ден слизах долу и необезпокоявана се наслаждавах на съкровищата си. Харесваше ми да ги докосвам и да ги усещам по кожата си, да ги комбинирам в различни тоалети. Това бе началото...